Умствената нагласа към даване е първото условие за творчество. Ако искаш само да получаваш, творческият поток се запушва. Ако бизнесът ви не се развива с бързината и вълнението на времето, и ако не ви носи желаните печалби, трябва да изследвате приноса, който давате – т.е. услугите, които предлагате на кандидатите и клиентите си всеки ден. Каквото и възнаграждение да търсите, първо трябва да го заработите – под формата на служене на другите. Това не е мнение, а неоспорим закон. Тези, които не го разбират, страдат, и то не само в бизнеса.
Някои мислят обратно – “ако почна да получавам повече, ще започна да давам”. Това е все едно да седите пред празно огнище и да му говорите “Стопли ме, и след това ще ти сложа дърва”. Също както първо слагаме дърва, а после се греем, първо даваме, а после получаваме. Давайте мислите си, словата си, услугите си и действията си. Давайте с мисълта, че дарявате топлина на другите – и ще се удивите колко бързо и вашият живот ще се изпълни с топлина.

Давайте от времето си на ближните. Даже ако е нещо малко, направете нещо за другите – нещо, за което не получавате никаква отплата, освен привилегията, че го правите. Ако човек е милостив и щедър с непознати, той показва, че сърцето му не е остров, отрязан от другите земи, а континент, който е едно с тях. Давайте, каквото имате – за някого то е много по-хубаво, отколкото си мислите. Ценността на подаръка не е в цената, а в това да послужи за нещо необходимо. Давайте това, което сами искате да получите. Правете всичко, каквото можете, пестете всичко, което можете, давайте всичко, което можете.

Дори ако сърцата ни са щедри, ние нямаме представа колко дълбока и обширна може да бъде любовта. Всяко добро дело е стъпало към рая. Отплатата, която получаваме за щедростта си, не винаги е очевидна. Истинският начин да смекчите своите беди е да утешавате другите. Не можем да осветяваме с факла пътя за другите, без при това да осветяваме и своя път. Не можем искрено да се опитваме да помогнем на някой друг, и да не помогнем и на себе си. Най-голямо удовлетворение в живота получаваме, ако сме могли да отдадем най-голяма част от себе си на другите.

Истинският смисъл на живота е да садим дървета, без да очакваме да седим под сянката им. Препитаваме се от това, което получаваме, живеем заради това, което даваме. Зрелостта настъпва тогава, когато започнем да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. Единственото, което можем да вземем със себе си, е това, което сме оставили след себе си.

Не купувайте приятели с подаръци; щом спрете да давате, те ще спрат да ви обичат.
***
Щедрите дарове се смаляват, ако дарителите се окажат лоши хора.
***
Щедрост е не да ми дадеш нещо, от което аз се нуждая повече от теб, а нещо, от което ти се нуждаеш повече от мен.
***
Щедрост е да даваш повече, отколкото можеш, гордост е да приемаш по-малко, отколкото ти е нужно.

бихте могли да форматирате текста с някой по-контрастен цвят и така ще го превърнете наистина в привлекателно четиво.

Моите уважения!